Силата на една вещица

Мълвата за "края на света" бе плъзнала из целия свят от години. Датата 21 Демекври 2012 година беше известна с предсказание на Маите за края на техния календар, което е равнозначно и на края на самия свят.
Хиляди филми навсякъде по света се прожектираха в този ден, създавайки още по-голяма суматоха. Хиляди вярващи разпродадоха имотите си на църквата с надеждата да отидат в Рая и греховете им да бъдат опростени след Края. Такъв край така и не настъпи. Не и за света.

Докато целият свят очакваше 21 часа, 21 минути и 21 секунди светът да свърши, в малкото английско селце Уиджит Кросбъри имаше съвсем друга суматоха. Демон, наречен Крейд, вилнееше из селото, рошейки всички къщи, избивайки обикновени хора, изгаряйки постройки, животни, цели терени. Явно имаше такъв заговор при демоните, защото точно в този ден повече от 500 малки градове и села бяха под обсада на демоничните и злостни същества. Ангелите се бяха разпръснали по целия свят, за да оправят щетите, напревени от демоните. Всички ангели знаеха, че Ада е наредил "край на света" и трябваше да го предотвратят на всяка цена.

Селото Уиджит Кросбъри бе последното нападнато и там като че ли беше един от най-силните демони. Крейд размахваше черните си като пепел ръце, измагьосвайки от тях гигантски огнени парчета, леещи се върху сламените къщи. Малката адмия на селото се нареди в кръг около него и докато военокомандващия крещеше заповеди към демона да спре, той разпери широко ръцете си, създавайки мощна уръдна вълна, която отблъсна всички хора по селото с метри назад и ги прати на земята.

Армията се изправи бавно и нададе няколко изстрела. За изненада и ужас на войниците, куршумите се върнаха обратно към тях и повалиха повече от половината армия. Крейд направи втора удърна вълна, още по-силна, която успя да повдигне дори отломките от разрушените къщи и да ги изпрати метри назад.
- Вие сте безсилни! Не можете да се изправите срещу мен и всички ще изгорите в пламъците на Ада! - изкрещя с всичка сила Крейд. Явно бе използвал някакво заклинание, защото гласът му разтресе земята като земетресение и се чу може би на километри от него.
- Кой го е казал? - чу се нежен женски глас. Идваше от младо момиче с дълга черна коса, спускаща се по раменете, кафяви очи с тъмни сенки под тях.
- Тиии?! Как смееш да възпираш дейността ми? Този град трябва да изгори в огън, заедно с всичките му жителии-и-и-ии... - и докато изговаряше последната дума, Крейд бе изпратен метри назад от заклинанието на момичето.
- Как се казваш, красавице? - попита я генералът.
- Селестина Уейт. - каза странничката и се затича с всичка сила към демона. Както тичаше, тя създаде силно електрично поле, което се вряза заедно с нея в демона и го изпепели. Не мина много време и той се появи отново във въздуха от нищото, разпери черни обгорели криле и извика:
- Магитикум северио - небето стана черно от магията, облаци покриха целия небосвод, гръмотевици заваляха по земята, създавайки черни зомбита. Скелети с вдигнати нагоре глави и изправени напред ръце, ходещи бавно към Селестина. Тя подготвено се отдръпна назад, замахна с ръка и от небето тутакси се стовари гигантско торнадо.

Торнадото започна да засмуква зомбитата, подминавайки обикновените хора. След малко не останаха зомбита и то се вдигна нагоре. Демонът бе съсипан, очите му почервеняха и се телепортира обратно в своя Ад.